Уикендът реших да прекарам в любим мой град – Пловдив. И тъй като обичам да посещавам места, на които не съм била, реших да отида до Червената църква край Перущица, или каквото е останало от нея.
В днешно време от църквата са “оцелели” само отделни стени и части от купола, арката е укрепена, а от украсата, която навремето е била богата, е останало съвсем малко – част от мозайките и стенописите са намерили място в Националния исторически музей, друга част са в Историческия музей в Перущица, а трети са си останали в храма и за съжаление атмосферните влияния и изминалите десетилетия не са били особено благосклонни към тях. Открити са два стенописни пласта – единият от края на V и началото на VI век, а другият от XII век.
Червената църква се води един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, а според ЮНЕСКО нейните мозайки наподобяват тези в италианския град Равена.
Смята се, че е построена в края на IV или началото на V век по времето на император Анастасий I. Това я прави една от най-старите църкви в България, като се предполага, че е била издигната върху древно тракийско светилище и мястото съвсем не е случайно. През Средновековието сградата се превръща в християнска базилика, която многократно през вековете е била разрушавана и съграждана наново. Счита се, че е унищожена през XIII век. Оттогава насам може да се каже, че църквата има този си вид.
Храмът носи името „Света Богородица“, но в наши дни се налага използването на „Червената църква“, а причината – типичните римски тухли и розов хоросан, с които е построена.
Каквото и да е останало от някогашната богата и голяма базилика, мога да кажа, че си заслужава да се види. Пътят до там минава до канала за напояване, а на любителите на джанки ще им се стори рай. А когато се открие гледката към църквата, не ти остава нищо друго освен да ахнеш от възхищение. По останките човек може да придобие представа колко красива базилика е била в целия си блясък! Около църквата са направени алеи, по които можеш да обиколиш руините, а на пейките можеш да поседнеш и да се полюбуваш на красивата гледка. Действа доста успокояващо. Освен това на няколко места са поставени информационни табели, от които можеш да подредиш липсващите парчета от пъзела. Ако се загледате по закътаните сводове и колони ще видите запазени, макар и бледи стенописи.
Две думи – великолепие и красота! Наистина не ми се тръгваше от това място! Исках да седя на пейката с часове и да се наслаждавам на прекрасната гледка…
Както и да е, тръгнахме си и решихме да се отбием на още едно място, което ни грабна погледите още на отиване към Червената църква – “Паметник на трите поколения”, намиращ се на историческия връх “Власевица”. Открит е в памет на загиналите за свобода перущинци в Априлското въстание. Там е и лобното място на тримата старци парламентьори от Перущица, убити от башибозуците по време на въстанието. До мемориалния комплекс може да стигнете по стълбите, започващи от Дановото училище или с автомобил. По пътя срещнахме една възрастна баба, която с мъка ни разказа как навремето е имало и камбана, но някой я откраднал и оттогава “върхът” на паметника си седи празен. Въпреки това разкриващата се панорамна гледка към околността от комплекса си заслужава. За съжаление мястото се е превърнало в свърталище на наркомани и алкохолици, даже е малко зловещо. Ако се разхождате там ви съветвам да гледате къде стъпвате.
Освен мемориалния комплекс в Перущица може да разгледате още църквата-паметник “Св. Архангел Михаил”, която е и последното убежище на въстаналите за свобода през Априлското въстание. Именно тази църква се описва във Вазовата епопея “Кочо”.
“И храмът ехтеше от моми, невести,
кат падаха в кръвье или в безчестье!
И господ от свода, през гъстия дим,
гледаше на всичко тих, невъзмутим!…”
– Иван Вазов, “Кочо”
