Помня първото си посещение на това чудно, поне за мен място. Място, съхраняващо българския бит и култура, българските занаяти. Това е място, където можеш да се пренесеш назад в миналото и да усетиш вълшебството, което е скрито там.
Етнографски музей на открито „Етър“ е първият по рода си музей открит през 1964 година, а 7 години по-късно е обявен за паметник на културата. Целта му е да покаже какви са били битът и архитектурата на района в периода XVIII-XIX век. В Етъра може да разгледате над 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, както и единствената в България колекция от съоръжения, задвижвани от вода като валявици, воденици, тепавица, точило и др. Неслучайно водното колело е емблема на етнографския музей.
Разхождайки се по така наречената занаятчийска чаршия, ще видите 16 къщи-копия, съществували в миналото. А най-хубавата новина е, че ще станете свидетели на изработването на всевъзможни изделия от майсторите занаятчии, които нямат нищо против да разкрият тайните на уникалните си техники с всеки любопитен посетител. Освен, че имате честта да наблюдавате автентичната технология, по която работят различните майстори, може да си закупите и едно или повече от тези изделия, за да ви напомнят за това чудно място или пък да зарадвате любим човек с оригинален подарък.
Нямаше как да не се върна отново, и ето ме, две години по-късно отново на това място. Уж познато, но в същото време ново и магично. И с нов поглед преоткривам цветовете, архитектурата, занаятчийниците. Препрочитам табелите и описанието на занаятите и сякаш за първи път ги чета. Изключително много неща можете да разберете от тези описания и да си представите как са се случвали нещата, а когато видите и крайният продукт, картинката става пълна. Ако не знаете какво е хлопкарство, шекерджийство, бакърджийство и т.н., то знаете къде да отидете и да разберете.
Аз лично и двата пъти се забавлявах на огромната дървена лъжица, разположена към края на комплекса. Ако имате чувство за хумор и развинтено въображение, със сигурност ще си направите забавни снимки за спомен.
Горещо препоръчвам да си отделите време и да изпиете едно кафе, печено на пясък или да опитате ужасно вкусното домашно бяло сладко, а домашната боза и мекички са просто уникални!
Ако искате изцяло да се потопите в традициите и да станете свидели на възстановки на определени обичаи, то на Лазаровден, Гергьовден, Еньовден и на Илинден имате такава възможност. Всяка година в началото на септември пък се провежда международен панаир на народните занаяти. Забавления има и за децата – организират се детски конкурси за изработване на мартеници, плашила и сурвакници, а през месец май се провежда и пленер на детската рисунка. Освен да подарите на детето си интересно и различно изживяване, ще го запознаете и с традиционните бит и култура на българите. Както се казва: хем забавно, хем полезно.
А може би най-любимото ми нещо от целия комплекс са каменните плочи с въздействащи надписи – “Да се знае – народ без традиции не е народ”, “Народ, който не уважава традициите си, не уважава себе си”, “Народ, който не поддържа традициите си, е обречен на забвение.”
Тръгвам си с усмивка на уста, но в същото време и с някаква тъга, защото е време за раздяла. И все пак усмивката надделява, защото знам, че това няма да е последната ми среща с прекрасното място, наречено Етъра.
Ако продължите по пътя нагоре ще се озовете на едно друго приказно местенце – Соколския манастир, но за него в следващата статия.
