Случвало ли ви се е да чуете за съществуването на дадено място и да искате да го посетите възможно най-скоро, а когато го направите реалността да надхвърля очакванията ви? Е, на мен ми се случи преди близо 3 месеца, а въпросното място бе параклисът „Свети Йоан Летни“, извисяващ се божествено над язовир Пчелина. Казвам божествено, защото съм сигурна, че нещо свръхестествено се е намесило за създаването на такава красота!
Всичко започва през 1350 година, когато храмът е построен и така стотици години се извисява над вече несъществуващото село Пчелинци, останало на дъното на язовира. През 60-те години на миналия век започнало изселването на жителите, а причината – правителството иска да превърне мястото в язовир. Така и става, а единствената „спасена“ постройка е параклисът. Само мястото, на което е построен храмът го спасява от водите на язовира. Случайност или божествена намеса? Оставам всеки да прецени за себе си.
Как да стигнете? Моят съвет е ако използвате GPS да не пишете името на параклиса, защото ще ви покаже път през водата. Вместо това търсете село Поцърненци и като стигнете центъра (има магазин) завийте наляво. След като свършат къщите, препоръчвам да оставите автомобила си и да продължите пеша, тъй като пътят не в добро състояние. Пък и така ще се разходите из природата и постепенно ще ви се разкрие уникална гледка към язовира и параклиса.
“Свети Йоан Летни” е малка еднокорабна църква, изградена от ломен камък и бигорни блокчета. Входът също е малък и със сигурност ще трябва да се наведете, за да влезете. Честно да си призная, останах доста разочарована от това, което видях вътре. Винаги съм казвала, че простотията ходи по хората, а не по животните и параклисът е страхотен пример за това твърдение. Стенописите, датиращи от XV-XVI век са почти напълно изгубени, било от годините, но най-вече от вандалските прояви. Освен останки от икони по стените, можете да прочетете всякакви надписи от сорта на кой кога е бил тук, от къде е и т.н. А Света Богородица ви “гледа” с издълбани очи…
И въпреки това вярата и доброто у повечето хора успява да надделее и с всеобщи усилия успяват да направят това място малко по-приветливо. Има олтар, където можеш да запалиш свещ и да се помолиш. Навсякъде са окачени и икони. А пред параклисчето има една малка бяла пейка, направо приказна, на която можете да седнете и да се насладите на невероятно красивата гледка. Оттам с поглед можете да обхванете почти целия язовир. И още един съвет – изчакайте залеза, заслужава си! Пред параклиса ще видите и два метални кръста един под друг по склона, като вторият е почти на края на скалата.
Слънцето залезе и беше време да си тръгваме. Изобщо не исках да напускам това място. Сякаш някаква божествена невидима сила ми казваше “остани”! И аз исках да остана поне още мъничко и да продължа да се наслаждавам на това магично място. Докато вървяхме обратно към колата се обръщах на всеки 10 крачки да погледам параклиса още малко, да му направя още снимки и така, докато не се скри от погледа ми. И сега докато пиша тези редове, мислено се връщам там и отново изживявам магията на това място. Изживейте го и вие!
