След Етъра приключението продължава към северните склонове на Стара планина, в местността Соколова пещера, където се намира невероятно красивия Габровски соколски манастир „Успение Богородично“.
Историята му е доста интересна и започва през 1833 година, когато е основан от Архимандрит Йосиф, известен като Йосиф Соколски. Три години по-късно е открито училище в манастира, където за кратко е преподавал Неофит Бозвели. Юли месец 1856 година, манастирът се превръща в убежище за четата на капитан Дядо Никола, където е осветено и знамето й. Левски също е отсядал тук, а по време на Априлското въстание тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. През Руско-турската война духовното място е превърнато във военна болница. В изградената музейна част може да разгледате интересни реликви, останали от борбата ни за освобождение.
Години наред манастирът е бил без украса, без храмова икона, без стенописи, с лоша настилка, но през 1862 година поп Павел Зограф и синът му украсяват част от църквата. Същата година е изработен и иконостасът, на който са поставени 6 големи царски икони и 15 малки празнични. А храмовата икона е дело на Христо Цокев, габровки живописец.
В миналото манастирът е бил мъжки, но понастоящем е девически и все още функциониращ. Църквата в сегашния си вид е еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор. Стенописите са с ярки чисти цветове и с леки отклонения от сюжетните и композиционни правила. Запазени са и иконите на Богородица и Исус Христос, рисувани от Захарий Зограф.
Църквата в Соколския манастир ме плени както с красивите и ярки цветове, така и с невероятно живописната гледка и природа. Просто можеш да седиш и да се взираш с часове.
Жилищните и стопанските сгради са в типичния възрожденски стил, което още повече допринася за красотата на това място. Дворът е просторен, целия в цветя и зеленина, а в средата се намира уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, построена от Колю Фичето през 1865 година.
А ако ви остане време и не сте посещавали досега Домът на хумора и сатирата в Габрово, то горещо ви препоръчвам да го направите. Там ще научите много неща за габровци като това, че „режат опашките на котките си, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата“, или „че нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете“. И да знаете – „когато нещо по света за нещо започне да се говори, в Габрово то вече се прави“.
Тези и още десетки подобни забавни анекдоти ще откриете по стените на музея, както и забавни картини, криви огледала и скулптори. А за спомен можете да си купите книжката със събрани шеги и да се забавлявате където и да сте.
Ето и още нещо любопитно – музеят отваря врати не на коя да е дата, ами на 1 април 1972 година, а девизът му е „Светът е оцелял, защото се е смял“.
До самата сграда се намира Паркът на смеха, където можете да се снимате с Дон Кихот и Санчо Панса, Хитър Петър и Чарли Чаплин.
С голяма доза настроение и усмивки си тръгнах от това място, както и с хубави емоции от цялото габровско приключение.
