Нека ви разкажа за моята родина. Кратко, точно и ясно… Чували ли сте за България, приятели мои?! Малка държава, намираща се в югоизточна Европа. На картата малко от вас биха могли да я посочат, предполагам. А както виждам, някои от вас дори не са чували за нея… Но, да! България… аз идвам оттам. Там са моите корени, от които не мога да се отделя. Там, седем века след Христа бе създадена велика страна, която днес аз наричам – свой дом. Но нека се върнем назад… Създадена през 681 година, България е много по-стара от държави като Испания, Англия, Франция и САЩ. Държави, в които днес може да срещнете много мои сънародници. А защо – ще попитате?

Сложно е, приятели мои. Българите сме изправени на кръстопът. Някои без да му мислят много, си стягат багажа и бягат надалеч. Забравят за нас. А други взимат родината със себе си в сърцето си я пазят. Някои се връщат… Някои остават… Но въпреки че те – властимащите могат да ни вземат всичко, те не мигат да ни вземат България, онази България, която тупти в нас… Онази, която тече във вените ни… Онази, която пазим дълбоко в душите си.

А знаете ли, приятели мои, колко сме преживели ние като народ? От Васил Левски, до Кочо, от Райна Княгина, до крясъците: „СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!“ Да не забравя да спомена – Валя Балканска, чийто глас е в космоса. Или Райна Касабова – първата жена в света, участвала в боен полет на самолет! Но въпреки насилственото потурчване, гнева и корупцията… Ето ни! Тук сме! Дишаме, чувстваме, живеем. Пет века робство не ни унищожиха… И сега няма да ни унищожат!

Приятели мои, аз съм българка! Моите прадеди са приели християнството още през далечната 864 година. Моите прадеди са спрели арабското нашествие през 717. Моите прадеди са известни поети, революционери, певци, бойци! Моите прадеди са се борили за правото да отстояват себе си. Но… сега, в 21 век нещата са различни. Ето например, вие дори не сте чували за моята родина… За какво се сещате тук в Западна Европа, когато чуете името „България“? Нека позная – глад, нищета, мафия? Но моля ви, приятели, не е само това! Ами красивият Пловдив, смятан за един от най-старите градове по света? Ние сме народ, който може да мести планини! Аз си спомням за мириса на история, за хората, които са дали живота си… Имам още какво да кажа, но няма да ми стигне денят. Така че, да, това е накратко за моята страна. И да, приятели… затова съм горда да се наричам – българка!

– П. К.

Прочети още: Терминал 2