… Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На днешния ден се навършват 178 години от рождението на един от най-забележителните български войводи Димитър Николов Асенов, известен като Хаджи Диитър. Една статия е малка и крайно недостатъчна да обхване героичните подвизи на войводата, загубил живота си едва на 28.
Хаджи Димитър е роден в Сливен, затова ако имате път натам, отделете време и посетете родната му къща, която е построена в края на XVIII век от дядото на войводата. Намира се в квартал „Клуцохор“. Постройката е едноетажна и несиметрична, с дървен чардак и с характерните за ранното Българско възраждане архитектурни черти.
Автентично възстановени са стаята, където за първи път е пропакал бъдещият герой, гостната, огнището и типичната сливенска винарска изба. Може да разгледате и обширна експозиция, посветена на братята по съдба Хаджи Димитър и Стефан Караджа, чиито животи се присичат в името на една цел – Свободна България. Любопитен факт: двамата са родени в една година, като Караджата е с един ден по-малък от Хаджията. И двамата дават живота си в битка през 1868 година и в интервал от няколко дена.
А за героичната чета и двама войводи Захари Стоянов пише: “Тези двамата станаха пътеводна звезда на всичко младо, честно и неокаляно, което пъплеше по Балканския полуостров… и ламтеше за човешка свобода и независим живот. Техните имена се шепнеха с евангелско благоговение.”
Четата под тяхното командване няма нищо общо с предходните. Причината: превъзходната военна подготовка, която е отразена в докладите на турските военноначалници. В свой рапорт Сабри паша пише: “Тия четници в сравнение с миналогодишните по тактика са съвсем други, те са добре организирани. Към хората се отнасят „религиозно“ и със себеотрицание. Например от приходящите селяни и мохамедани от село Караисен никого не са убили, нито пък набили.”
Но това не е всичко. За Хаджи Димитър е казано и написано много. Ето какво казва майка му:
“Божичко, това момче цяло се е метнало на вуйка си. А бре, Димитре, ти на Желязко син да беше, така нямаше да му приличаш!”
“То неговото не е едно, не е две. И другите ми братя бяха юнаци, ама бати Димитър не е за изказване.” разказва неговата сестра Тяна.
… Добре облечен, руса коса, очи май зелени, на бой – нисък, разтъртен. Върху него два пищова, ятаган черночирен, едно шишане с даалийски чакмак 5 педи дълго, 5 драма куршум носи. Годините му бяха около 20.
— из спомените на Панайот Хитов
А баладата, написана от Ботев безспорно е едно от любимите ми произведения (надявам се не само мое). Смята се, че написаното от великия български революционер не е плод на въображението му, а самата действителност. Има доста тези, които го потвърждават, но няма да навлизам в подробности.
Едно е сигурно :
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Колкото и да сме, ние сме решени да минем на нашето поробено отечество. Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, а да покажем на братята си как се умира за България. Нека всеки знае, че и нашите кости са в състояние да принесат своята полза.
