Tолкова тежала човешката душа.

21 грама, а се усещат като 1000…

А моята душа, клетата, не знам сама ли е избрала съдбата си или просто е имала лош късмет.

Ако е първото, то бих казала доста смела постъпка, или пък хитра.

Може би иска да се кали за следващ живот и

да се научи да става, когато падне,

да прощава, когато я наранят и предадат,

да обича отново, колкото и невъзможно да изглежда това,

да не се отказва, дори да не вижда светлина в тунела,

да гледа позитивно и в най-мрачната ситуация,

да се усмихва, когато й се иска да плаче,

да продължава да мечтае и да вярва в невъжможното, въпреки заобикалящия я свят.

Странно нещо е душата. Не знаеш къде се намира, как изглежда, как е създадена.

Единственото нещо, което се знае е колко тежи.

21 грама, а се усещат като 1000…

„Но душата няма култура. Душата няма национална принадлежност. Душата няма цвят, акцент и начин на живот. Душата е вечна. Тя е една. И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на скръб, душата не може да бъде усмирена.“
– Грегъри Дейвид Робъртс