Веднъж погледнал в очите на раздора.
Потънал в размисли за теб, за други хора.
Прекарал нощ с очи отворени широко.
Изпитал болка – душата умираща някъде така дълбоко.
И лута се човек, на пръв поглед толкова невинен,
сам той не знае до къде би стигнал.
И млад, и стар.
Все грешен, недоволен
Търси изход жалък от Адът, в който е затворен.
Все гледа, все се обръща.
Накъде?
В мислите си човек няма родна къща.
Объркан изначално във живота.
Човекът може би неправилен е по природа.
Моли за прошка, а сам той на себе си дали прощава?
Отворен е прозорец, а на простора.
Изложени са всички чувства.
Навън е цялата природа.
А той не знае.
Веднъж погледнал във очите на раздора.
Веднъж отворил е човек кутията на Пандора.
– Пандора
