Ех, животе… чудех се как да започна, кое обръщение би ти подхождало, но както ни учат в училище, по-добре да назоваваме нещата с истинските им имена…
Дните на всеки един от нас са пълни с хиляди неща, които за радост или не дори не забелязваме. Не забелязваме как слънцето нежно огрява лицата ни сутрин по зазоряване, не забелязваме възрастните хора, които макар и след половин век брак, не изпускат ръцете си. Не забелязваме самотните майки, не забелязваме гладните пенсионери, не забелязваме опустелите домове, не забелязваме очевидната болка, както и даденото ни щастие, даденото от Бог.
След това мое отклонение, може би мисля, че е време да изкажа онова, за което всъщност нямам думи.
Позволих си да напиша тези очевидни за всеки неща, за да не започвам с болка, казват че е важен подхода.
Остават по-малко от двадесет дни до най-светлия Християнски празник, онзи личен, интимен, съкровен празник, празника на любовта в душите, на огъня в сърцата, на семейството.
Боли, когато виждат празнота, боли, когато масата вече не е пълна, когато един празен стол е равен на половин празно сърце, не цяло, защото половината е пълно със спомени.
Пиша по инерция, затварям очи и изобразявам ангел. Всеки един е изпитвал тази болка, всеки един не е намирал думи.. точно така, ние сме хора, приличаме си по болката.
Трябва да запазим спомена, трябва да не тъжим през тези светли дни, но някак си е иронично. Знам, че четеейки това, всеки иска да протегне ръка, да затвори очи и да докосне небето, да получи подарък за Коледа, но нетипичен.
Всеки иска една единствена последна прегръдка, една последна целувка, едно последно “Обичам те”, “До скоро”.
Нека днес, в този момент не плачем от безсилие, а от любов. Нека затворим очи и пратим любов, за да ни чуят, да чуят нашето „Обичам те“, нека посветим дните си, нека отделим част от сърцата си, за да не е празно и сърцето, както масата.
Трудно е да се пише за болка, трудно е да се покаже любов, когато мъката приглуши сетивата.
Чудите се кое е (не)типичното в тази история?
Болката, неузнаваема е.
П.С.
Обичам те, с мен ще си на Коледа, нека и светът да го знае. Нека столът пустее, в сърцето си ми.
Завинаги.
