Случвало ли ви се е да имате чувството, че живеете в омагьосан кръг и колкото и да се опитвате да бъдете щастливи и да се впишете в дадена обстановка не ви се получава? Е, аз бях в такъв кръг дълъг период от време, да не кажа цяла вечност. Период, в който нарочно или не, си бях затворила очите за много неща и много хора… хора, които с години наричах мои приятели и близки и с които си мислех, че ще бъда цял живот. И така минават дни, месеци, години и ти излизаш с тези хора, обикаляш насам-натам, на снимки всичко е перфектно и повечето ще си кажат „Егати якото! Направо им завиждам“, но действителността съвсем не е такава. Колкото и да излизаш, да се забавляваш, да пътуваш, нещо в теб е винаги празно, мрачно и ти дава сигнал, че има някаква нередност. Но ти не му обръщаш внимание и продължаваш да се самозалъгваш, продължаваш да се правиш на такъв, какъвто не си, само и само да се харесаш на останалите, да се впишеш в картинката. Пренебрегваш собствените си интереси и желания, за да угодиш на другите и сега се сещам за фразата – “И имайте предвид, че никой след време няма да дойде и да ви каже: благодаря ти, че пренебрегна себе си, за да ми е добре на мен.”

И срещаш някого, когото смяташ за голямата любов, или на теб така ти се иска, защото от много години си сам и не си имал сериозна връзка, и си на такава възраст, на която всеки започва да те пита какво става, няма ли да се задомяваш. И срещаш този някого и започваш да си втълпяваш, че това е човекът за теб и че ще търпиш всичко, защото може би така е редно, така се прави в сериозна връзка. И пак започваш да търпиш, да се съобразяваш, да правиш хиляди жертви, а в замяна човекът отсреща вечно  е недоволен. И така дни, месеци, години, докато не стигнеш онзи повратен  момент, онази критична точка в живота си, в която трябва да вземеш решение – да продължиш да живееш по същия начин, или да промениш всичко изцяло.

Понякога животът трябва да те шибне много силно и болезнено, за да разбереш кое е важно и кое не… Да си отвориш очите.

И аз избрах новия живот, новото начало. Избрах да сменя работата и да започна нещо тотално ново и непознато за мен. Избрах да сменя гардероба си, да започна да се обличам като зряла и сериозна жена. Избрах да чета повече и да разширявам кръгозора си всеки ден. И най-важното – избрах себе си пред всички останали! Избрах да прекратя взаимоотношенията с всички токсични личности, които изсмукваха жизнерадостта и щастието ми всеки ден. Избрах да общувам само с хора, които ме приемат такава, каквато съм и карат душата ми да искри. И да ви кажа, не съжалявам за избора си, защото „понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка“ („Проницателят“ – Анди Андрюс).

Вече гледам на света с други очи, пораснали очи. Вече не съм наивницата, която бях. Вече съм щастлива и спокойна така, както не съм била от много години. Вече не си затварям очите и обръщам внимание на детайлите. Вече съм себе си.

За да ти се случват неща, които никога не са ти се случвали, трябва да правиш неща, които никога не си правил. – Уил Роджърс

Затова ако някой от вас се чувства както аз се чувствах или някога усети тези симптоми, единственото, което трябва да направи е да избере себе си!