Седя вкъщи, с чаша топло кафе в ръка, слушайки поредната песен на славея кацнал на клона.
Ех, как ми се иска да съм птичка. Волна и красива. Да полетя нагоре към небесата, далеч от човешките проблеми, отвъд света на мъката и безхаберието. Времето навън е топло, подсказва, че се заражда нов живот. Идва пролетта! Сякаш всичко е по старому. Но далеч не е така. Всички ние сме изправени пред поредното изпитание.
Дали силата на човешкия дух ще издържи или ще се прекърши? Кризисната ситуацията, в която се намираме в момента, ще ни удари шамара на реалността. Ще тества и теб, и мен. Ще ни покаже къде свършва волята, къде започва борбата.

„Сговорна дружина планина повдига!“ , звучеше като илюзия, ала сега е изцеление. Защото някъде на дълбоко в хорските души се крие Бог. Той е сърцето, здравият разум, човещината и милостта. Точно от тези наши качества зависи бъдещето. Ала ако се разровим из тези дълбини, ще намерим и Дявола. Той се крие в алчността, егоизма, глупостта, невежеството, липсата на съпричастност и състрадание. Там се е скрила загубата, гибелта.
Кой ще победи ли? Този, на когото позволим. А кога ще си върнем свободата? Кога ще почувстваме вятъра в косите си, жаркото слънце по кожата, звука на морските вълни, прегръдката на приятели и колеги? Когато докажем първо на себе си, а после на света, че няма да се предадем! Обединени сме способни да преборим всяка трудност и пречка по пътя. Аз вярвам, че любовта ще надвие, греховете ще се пречистят. Земята ще си вземе почивка и ще ни научи на най-ценния урок. А той е – никога не взимайте здравето си за даденост.
Ценете близките си, обичайте се, бъдете сплотени. Радвайте се на всеки изгрев, всеки залез, всяко цвете и куче. Боже, какъв дар било това да си жив! Да излезеш навън, да чувстваш, да бягаш, да пееш и крещиш от радост.
Бъдете търпеливи… ВЯРВАМ. Скоро този Ад ще приключи. А след него, ние хората ще сме далеч по-разумни, по-благодетелни, по-щастливи…! Ще бъдем по-внимателни едни към други, към природата, към животните.
А сега докато жадуваме за красотата на свободна България, нека направим нещо полезно за себе си. Да помислим къде сме сгрешили, защо сме позволили да се стигне до тук. Да вземем поуката от всичко случващо се. Нека си простим. Нека се извиним за намесата ни в горските пожари, изсичането на дърветата, замърсяването на въздуха, който дишаме. И нека вземем адекватни мерки. Нека не съсипваме единствения наш дом.

Какво ще се случи от тук насетне? Отговорът се крие във всеки един от нас, във всяко наше усилие, всяко наше действие и желанието да бъдем по-добри!

Автор: Полина К.

Още от нея: Моята молитва

Image by Ivaylo Ivanov from Pixabay