След по-малко от час е Коледа.
Да, точно този ден в годината, който обожавахме като деца. Точно този ден, който палеше такъв плам в сърцата ни, че можехме да запалим огън с очички.
Вие пораснахте ли?
Аз – не! Все още гледам звездите и пожелавам желание в 00:00. Все още обувам коледните чорапки и гледам елхата в захлас.
Има една единствена разлика.
Сърцето ми вече тупти различно. Желанието вече не е играчка, а чувство. Сълзите в очите вече се превърнаха в хора и спомени, липси и емоции.

Има хора, които ще липсват на Коледа, но ще бъдат с нас, във вече изпочупените ни сърца. Има хора, които ще бъдат нашето желание по Коледа, защото още умеем да обичаме, точно като деца.
Нека в този светъл ден кажем своята молитва. Тя няма да следва канони, тя ще бъде думите на сърцето.
И започва точно така:
Благодаря за всичко, Господи!
Благодаря за дома си, за здравето, за любовта! Благодаря за семейството си, благодаря, че съм това, което съм! Всяка Коледа е светъл ден, който ти ми дари! Животът отнема, но и дарява! Искам да си пожелая само едно – Любов! Любов за мен, за хората, които обичам, за скъпото ми семейство, за приятелите, за любовта! Вече пораснах, не искам играчки! Искам емоции! Пази мен, пази всички! Не отнемай хора от трапезите на семействата! Не разделяй влюбените, не наранявай приятелите!
Обичай ни, нека и ние обичаме и бъдем обичани!
Благодаря за всеки урок, за всяка награда, за всяка сълза, за всяка усмивка!
Господи, скъпи Дядо Коледа, скъпи животе, пише онова малко момиче с голямото сърце, което все още е дете!

П.С
Весели Празници!
Обичайте!