Когато бях малко момиче, мама ми каза да бъда предпазлива щом става въпрос за любов.
Тя ме предупреди за нейната сакрална, но в същото време разрушителна сила. Така и не успях да я разбера, точно за това през студения месец ноември… нещо по-велико, нещо по-мъдро от мен те изпрати в живота ми. Ти дойде като гръм от ясно небе, преобърна целия ми свят, а после ме остави окървавена и омърсена да събирам парчетата от моето сърце.

Честно казано, след като ти си тръгна ми бе трудно да дишам, да се храня, да съществувам. Ти ме срина със земята и ме остави там… да лежа в праха от нашето минало. Но ти винаги си бил най-големия дар. Винаги си бил благословия. Ти ми доказа, че любовта не е легенда, не е мит. Ти бе повече от мъж за мен, бе много повече от сродна душа. В очите ти видях Бога, спасение видях, защото ти ме потопи в светена вода.

Но дори самият Дявол някога е бил ангел. Ти не си само моята единствена и чиста любов. Ти си моя урок.
След като излязох от онази врата, знаех много добре, че ще ми нужно доста време за да те забравя… Така и не успях да те забравя, но Господ ми помогна да свикна с мисълта, че те няма. Молех се през сълзи да се излекувам. Молех се да не умра от болка. Но най-вече се молех за теб. Молех се за твоето здраве, за твоето щастие. Обичах те повече от себе си, което бе като проклятие за мен… и докато се молех ти да си добре, разбрах думите на майка си. Разбрах ги кристално ясно.

Това е любовта, нали? Когато поставяш себе си на второ място. Когато душата ти вече принадлежи на чуждо тяло. Минаха хиляди дни от последния път, в който зърнах очите ти. Кафявите очи, с зелен отенък, които ме изгаряха бавно и ожесточено. Но до ден днешен, ти си моя идол, ти си моята слабост. И ако не в този живот, обещавам ти, че някъде между световете, някъде отвъд тази Вселена, отвъд реалността… ще те намеря. И ще дам всичко от себе си нашата история да има щастлив край.
А дотогава… Твоето име винаги ще бъде в началото на моята молитва.

– П.К.

Виж още: Дом не е място. Дом е чувство.