Твоят растеж като личност не зависи от всичко, което се развива безпроблемно.
Твоят растеж като личност не зависи от това, колко лесно управляваш всичко движещо се около теб.
Твоят растеж като личност зависи от начина ти на адаптиране. Зависи от това дали виждаш неуспехите като възможности.
Растежът невинаги е постоянно движение напред.
Понякога растежът остава неподвижен.
Понякога растежът ти позволява да цъфтиш или пък се учиш да оценяваш това, което вече е в живота ти – защото има толкова много, за което забравяш.
Често си мислим, че можем да измерим и управляваме своя напредък в живота, чрез това колко неща можем да правим последователно едно след друго.
Това, което не осъзнаваме е, че именно пропуските, спирките, неочакваното ни дават истинската плодородна почва за живот.
Дори и да не сме там, където сме мислили, че ще бъдем, то ние все още сме там, където сме предназначени.
Всеки отделен сезон от живота ни представя цел, урок, стъпка към нашата крайна съдба.
Това, което наистина измерва нашия напредък в живота, е дали виждаме долините като провали или просто като пътища към върховете.
ВСИЧКО, което преживяваме в момента, ни подготвя за бъдещето, което искаме.
Понякога пътеката се наклонява в посока, в която не сме очаквали.
Това не означава, че трябва да променим крайната си дестинация.
Това означава, че в пустинята има нещо, което е наложително да видим.
