Забелязвам как понякога хората си създават изкривени и нереалистични представи за определен човек.
Виждат в него качества, с които искат да запълнят липсите си и толкова се вманиачават в него, че имат вид на „удавник за сламка“. Забравят за самоуважението си и упорито се опитват да влязат не просто в живота му, а и в неговата емоционалност.

Не се ли замисляш, че ако твърде много пъти чукаш на една врата и тя не се отваря… и не се отваря, значи просто НЕ Е ТВОЯТА ВРАТА. В бизнеса се рискува докрай, но в любовта човек трябва да се вслушва по-задълбочено в интуицията си. Може пък този човек да не те иска в живота си. Може би търси и обича нещо или някой друг. И в това няма нищо лошо. Нито пък ти си сбъркания. Просто трябва да го приемеш и осмислиш, вместо да се самобичуваш и да искаш да бъдеш на всяка част от него.

Вселената е по-мъдра от нас. Затова именно има много срещи, които не се състоят, разговори, за които обхвата не достига, обещания, които не се спазват. Вселената иска да ти каже, че това просто не е твоята врата, твоят човек, твоята друга част. Не й се сърди. Със сигурност има нещо по-добро, което те очаква. Затвори очи и отвори сърцето си. 

– Роланда Стефанов

Виж още: Днес ще пиша за тишината