Казах го.
Трудно ми беше.
Съжалявам, че го казвам сега, исках да го изкрещя на втория ден, но не можех да повярвам, сърцето ми не беше толкова голямо, не познаваше такава истина.
Ти ме научи. Ти ме учиш, няма да използвам минало време!
Ах, на колко неща ме учиш, обожавам да не знам, когато съм с теб, защото искам да позная света през твоите очи, твоето сърце. Искам да ме преведеш, толкова ти вярвам, ще затворя очи, учи ме.

Скъп си.
Ах, колко си скъп.
Обичам те.
След като ти го казах искам да го повтарям денонощно. Искам да те грабна и да те вмъкна в мен, искам да живея в теб.
Ти си дом. Светлина, топлина, щастие, емоции, живот, любов, лек вятър в горещите дни, любимата ми песен, най-красивия пейзаж, най-голямото знание, ти си високо.

Обичам всичко в теб. Не разбра ли преди да го кажа? Исках да го усещаш без да го изричам. Исках да докажа, защото всеки може да го каже. Исках да стигнем до там, че да ми кажеш: „Щастлив съм, че ме обичаш.“
Искам да си щастлив. Твоята усмивка е способна да ме издигне над всичко, много по-високо от някакви си седем метра над небето, защото небето си ти.
Искам да благодаря на Господ, че те има и че те срещнах.
Искам да благодаря на всички хора, които са били в живота ми и по една или друга причина пътищата ни са се разделили, защото – ТИ!
Искам да благодаря на съдбата или на случайността, знам ли, искам да благодаря на теб, защото си всичко.
Искам да се усмихваш. Искам да ни смятат за луди. Искам да не спираме. Искам да градим и рушим света заедно. Да създадем нов, наш, защото го имаме. Искам да се будим в дома ни, искам да родя децата ни, искам да пораснат, както аз с теб. Искам да виждам всеки твой навик и да го снимам с очи. Искам да знам кога си ядосан, тъжен, притеснен, обнадежден, щастлив, замечтан. Искам да чета очите ти, те са книга. Искам да се влюбвам пак и пак, откривайки нещо ново в теб. Ти си цял. Ти си радостта на живота ми.

Благодаря ти.
Обичам те.
Много.
Повече от ценен, ще те наричам радостта на живота.

Твоя.

Виж още: Успях ли