Ей така, сам със себе си, с мислите си, със спомените…

Да помисли за нещата от живота, какво е направил до момента. Удовлетворен ли е от постигнатото? Има ли нещо, което иска да промени? Какво? Кога? Как?

Къде се вижда след година, две, пет? Със семейство, с успешна кариера или пък в далечна страна?

Да помисли за допуснатите грешки и дали си е взел поука от тях. Дали ги е повторил или е на път да го стори?

Да разгърне старите албуми със снимки и да се посмее на глас или да поплаче тихо за отминалите дни, за безгрижното детство, пълно с приключения и истории. Да помисли за хората, запечатани в тези снимки, които вече не са в живота му поради една или друга причина…

Хубаво е да останеш сам за малко. Аз го приемам като вид терапия, терапия, в която сам да си помогнеш, да се утешиш, окуражиш, да се нахъсаш, да си поставиш цели и да имаш смелостта и волята да се бориш за тях след това.

Хубаво е понякога човек да остане сам, да си попее, да поплаче, да помълчи… да се помоли са себе си и за всички хора, на които държи и обича, да се помоли и за тези, които го чакат горе на небето. Да благодари за всичко, което има и след като си пречисти душата, спокоен да легне да спи.