Навън вали, почти е тъжно.
Почти боли ме от това,
че те забравих сякаш лесно.
Почти си спомням за очите ти
и техните вселени,
почти привикнах със студа в сърцето.
Заличих следите си към теб почти
и няма да се връщам често.
Приключих с думите почти,
остана да ти кажа само още нещо:
Почти останах без сълзи,
почти успях да се усмихна.
От мисълта за теб
сърцето ми почти се сви,
почти обичах те,
почти съм честна…

– Елица Илиева

Виж още: Без теб