Ще пръсна върху листа аз от всеки цвят боя.
Дано успея да те сътворя, ще се опитам да крещя.
Усмивка, ласка, жест, култура, разум, чувство и емоция в кутия.
Как да те отворя и запазя целия, с магия?
Виж се, всеки цвят, познал света го имаш.
Криеш всичко, сякаш си стихия.
Ще дръпна панделката от коприна. Нежно ще те хвана и разкрия.
Вдигна ли капака, ще се чудиш сам.
Вдигна ли капака, ще ги изгоря.
Не са готови. Време ли е да мълча?
Виждам всичко, вярвай, мога да рисувам, но не, няма да рискувам.
Исках да рисувам с думи, но осъзнах навреме, няма друг способен да вълнува.
Няма друг, познаващ цветовете.
Ще се скрием двама, някъде извън света.
Ще ти дам картина, обичам сама да те рисувам, сама да дърпам панделката, но помни, тогава ще сме аз и ти, ще ти дам твоето изкуство, преминало през мен, ще ти дам това, което най-скъпо е за мен.

Имам мъничка кутия, пълна е с цветове, искаш ли да станат две?

Виж още: Писмо