Сутрин съм усмихната и тъжна, но повече усмихната.
Познаваш ми настроенията, знаеш, че съм крайност. За мен няма равновесие, всичко е крайност, иначе го смятам за илюзия.
Дали ме познаваш дотолкова, колкото аз мисля или е мое лично внушение, не мога да кажа, знам само, че с теб съм истина, аз съм.
Не се страхувам от себе си, а винаги го правя, не се страхувам от това, коя съм в очите ти, защото знам, че в сърцето ти съм точно аз – непокорна, подчинена единствено на себе си.

Знаеш от какво се страхувам.
От малки неща, а иначе съм мъжко момиче.
Знаеш какво ме кара да се усмихна.
Малки неща, а иначе съм голямо момиче.
Знаеш ми мислите, знаеш противоречията, които винаги се допълват, аз съм парадокс.
Знаеш как обичам хаоса, защото се налага да го редя.
Страховете ми са много.
Кучета, тъмнина, самота, безсилие, провал, живот без любов.
Усмивките ми са повече.
Хубава дума, утеха, упора, споделени мисли, любов и кутия цигари.
Вече ти казах за запалката, ако вярваш на думите ми.

Знаеш и мечтите.
Искам да съм смела, безразсъдна.
Искам любов сутрин и вечер, искам емоция, иначе умирам, а знаеш колко обичам живота.
Не мога и без музика, нека слушаме баналната класика, Синатра и чаша вино, нека живеем, знаеш колко обичам живота.
Дано и той ме обича.
Караш ме да се позная.
Знаеш от какво се страхувам… най-много от себе си.

Виж още: Днес ще пиша за тишината