Ей, чуваш ли ме?
Виждаш ли ме?
Тук съм, няма да си тръгна, няма да избягам, няма да променя… искам само да продължа.
Не, не сама, искам да вярваш.
Да се усмихваш, да си ти.
Да продължа ли? Колко да кажа? Колко да покажа, за да останеш?
Ти си скъпоценност, рядкост, запомни това.
Запомни и мен така, толкова съм истинска, че се страхувам от това.

Мислиш ли често за това, че не умея да говоря?
Промени ме, пречупи ме, изхабих толкова химикалки, че вече е време да отворя тази уста.
Време е да покажа колко има в моята душа.
Е, знам, не вярваш, че съм способна да кажа всичко това, но накрай ме, знам, можеш.
Искам да съм под команда.
Искам да съм будилник.
Искам да съм глина.
Искам да оформиш всяка една неточност, ще бъда платно, вземи най-ярката боя.
Нека да говорим, нека да мълчим, нека творим, нека обиколим всяко кътче от съзнанията ни. Толкова обичам тази храна.

Ти си истерия.
Избухвам.
Не ме оставяй сама.
Тама ме усмихна, че не мога да спя.
Няма да спра, целуни ме, обичам тази игра.
Достатъчно.
Само бъди ти, аз ще бъда аз.
Достатъчно.
Достатъчно за друг свят, друг живот, друга честота.
Искам да съм в ума ти, целуни ме там.
Лягам да спя, прегърнала съм те.
До сутринта.

Виж още: Взе ме