Едва ли има българин, който да не е чел или поне чувал за литературните шедьоври “Осъдени души”, “Тютюн” и “Поручик Бенц”. Техен автор е един от най-впечатляващите български писатели за всички времена – Димитър Димов. Роден е на 25 юни 1909 година в Ловеч. Автор е на множество разкази, романи, пътеписи и пиеси. Незавършени остават романът “Ахилесова пета”, както и романизираната биография на Яне Сандански, който е и роднина на Димов.
Умира на 1 април 1966 година в Букурещ, Румъния.
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
– “Тютюн”
“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
– “Тютюн”
“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
– “Тютюн”
“…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”
– “Поручик Бенц”
“И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света – лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко.”
– “Осъдени души”
“Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”
– “Осъдени души”
“Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”
– “Осъдени души”
“Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.”
– “Поручик Бенц”
„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”
– “Тютюн”
“Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”
– “Тютюн”
“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
– “Поручик Бенц”
“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
– “Тютюн”
“Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”
– “Тютюн”
“Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.”
– “Тютюн”
“Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненос...”
– “Тютюн”
“Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не й пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.”
– “Поручик Бенц”
“Нямаше по-тъжно усещане от това да се спасяваш от скуката, като жертвуваш достойнството си.”
– “Тютюн”
“Това бяха очи, които разбираха всичко, но не се вълнуваха от нищо…”
– “Тютюн”
“Тя беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости.”
– “Тютюн”
