Началото на май e времето на емоциите, вдъхващи живот на творчеството, но и смърт на желанията, на трудните мечти, на копнежите по онзи толкова незабележим за останалите човек, а за нас най-специалният на света.
1 май е време на ново начало. Нов етап, водещ след себе си много промени.
Животът понякога е жесток. Отнема ти дори онова усещане, което все още те кара да се чувстваш жив, въпреки че всичко в теб е мъртво. Мечтите. Очакването. Вълнението. Силната радост. Единствено любовта още тлее в душите ни умрели, но толкова жадуващи отново да са живи. Обичта запълва всяко кътче на душата, но в момента и това ни се отнема.
Вече съществуваме. През май настъпва този етап, в който си загубил всичко ценно за сърцето си. Повратната точка, в която имаме само един избор – да започнем отначало. Да се оставим на течението, без съпротивление, без да се опитваме да се спасяваме, защото, парадоксално, опитаме ли да го сторим, затъваме още по-дълбоко. Може би истинското майсторство на това да се живее е именно в това да нямаш контрол. Да можем да бъдем щастливи и обичащи, въпреки ситуацията, в която попадаме.
Май е нулевата точка. Дъното на спиралата. Там преосмисляме за пореден път всичко случило се. Там решаваме как искаме да продължим. И може би, ако желаем да не повтаряме едно и също непрекъснато, е добре просто да се освободим от желанията. Точно те причиняват най-силните разочарования… Те са най-съкрушителни. Едва ли има човек обаче, който да може да се откаже от желанието си да бъде с човека, различаващ се с енергията си от тълпата. Постижимо ли е? Ако знаеш как се прави, потърси ме, защото имам нужда от тази формула. Това ще бъде и правилото на радостта в живота на всички хора.
Май е онзи момент, в който осъзнаваш, че да се пуснеш по течението не е равносилно на отказването и на бягането от отговорност. Май е мъдрост. Разбиране за истината на живота – нищо не е такова, каквото изглежда. Нищо не е толкова реално, колкото си мислим, всъщност понятие като обща реалност за всички хора не съществува.
1 май вече не е Денят на труда. Стигнахме до критичната точка, в която видяхме, че малко от нещата се постигат с труд. Постигането им зависи от това колко малко ни интересува крайният резултат, защото не той е важен. Важен е пътят. Важно е настоящето. Важна е само емоцията ти в момента. Утре… може и да няма. Съсредоточавайки се само върху това, което толкова желаем, ние просто му отнемаме случването. Обричаме го на неуспех само с това, че го искаме, че отдаваме енергия на съпротивление – срещу другите възможни изходи, срещу чувството на настоящето. А крайният резултат може да е всякакъв. Спри да търсиш него. Търси себе си. Сега!
Именно 1 май е денят, който имаме възможност да открием нашето истинско Аз. Неподправено. Чисто. Без следите от заробващите го желания и копнежи. То е толкова светло. Изящно. Красиво като душата на новородено. А защо изобщо правим такова сравнение, като ние винаги си оставаме деца. Прохождащи, движещи се толкова бавно през живота. Спъваме се, падаме, удряме се, боли ни. Непрекъснато. Нима не е така? Но къде е детето в теб? То е поробено. Затворено между стените на безразсъдъчните ни разбирания и тъпи мисли.
1 май е Денят на Освобождението. Денят, в който излизаш гол пред света, свалил от себе си товара на желанията, на мечтите и копнежите. Вече сме изчистени от съпротивление. Вече знаем какво е да сме леки. Носим се по въздуха. Морските вълни ни теглят все по-навътре към дълбините на живота. Дали ще се удавам или не ни интересува в момента. Това е бъдеще, неподвластно на контрола ни. Интересува ни настоящето и това, че сме живи. Чувстваме отново, защото именно чувството е силата, която задържа живота. Влюбваме се непрекъснато във всеки изминал миг. Не ни вълнува какво ще последва. Вече не се трудим, за да сме това, което сме. Избираме просто да Бъдем.
Благодаря ти, май, че внесе промените, за които не бях готова. Благодаря, че ми показа, че нямам нужда от подготовка. Трябва само да заживея отново…
– Йоана Мустакова
