Майстор на късия разказ, така остава в историята големият български писател Йордан Йовков. Името му носят множество георгафски, културни и други забележителности, а 70 негови книги са преведени на над 25 езика. „По жицата“, „Серафим“, „Албена“, „Шибил“ са малка част от шедьоврите на Йовков, които вълнуват както малки, така и големи.

На днешната дата през 1880 година е роден писателят в Жеравна, намираща се тогава в Източна Румелия.

 „Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”

„По жицата”

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш “

• „Албена“

„Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее, но после се замисли за възрастта си и му се стори, че е вече стар. Спомни си Рада и се усмихна: „Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко и прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“ И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. „Не игла – помисли си пак Шибил и въздъхна. – Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!“

„Шибил“

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“

• „Албена”

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“

„Песента на колелетата“

„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”

• „Женско сърце”

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“

„Вълкадин говори с бога“

„Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“

• „Индже“

„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!“

„Серафим“

„Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.”

• „Чифликът край границата“