На днешната дата по стар стил се навършват 141 години от рождението на майстора на късия разказ в българската литература Димитър Иванов Стоянов, известен като Елин Пелин. Роден в село Байлово, Елин Пелин е най-малкото, единадесето дете подред в семейството. Той е един от най-големите художници на българското село. Това е и причината много хора да го наричат “певец на българското село”. Творби като “Андрешко”, “Гераците”, “На оня свят”, “Ветрената мелница”, “Ян Бибиян” са любими на поколения българи и не само. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.
“Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.”
“То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…”
“Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”
“Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
“Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
”Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
“Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.”
“Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”
“Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.”
“Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.”
“Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.”
“Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.”
“Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.”
“Писателят се ражда с прочетените книжки.”
“Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…”
“Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
“Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!”
“Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.”
“Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.”
