На днешния ден ние, българите си имаме много хубав празник – Трифон Зарезан. Това е денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. А защо е Зарезан? Защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.
На този ден се извършва ритуално подрязване на лозята за берекет на гроздето. По традиция това е само и единствено мъжка дейност като жени не се допускат. Подрязването се прави с цел реколтата да е богата и хубава през годината. Всеки мъж зарязва по 3 пръчки, а кютуците (главините) полива с вино. Различните краища на България имат допълнителни обичаи, но същината е една и съща! След ритуала с подрязването лозите се поливат, пие се вино и се вадят гозбите като мъжете правели шумно угощение.
Според традицията обредната храна за лозето се приготвя от жените, които трябва да станат рано сутринта, за да омесят и опекат обредния хляб, който е украсен с лозово листо. На трапезата трябва да присъстват още: пълнена кокошка с ориз или булгур, сирене, сланина, туршия и мезе. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката, както и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Мъжът, заедно с торбата отива към лозето.
След угощението идва ред на избора на „Цар на лозята“. Обикновено това е онзи, който предната година е направил най-много вино или пък е най-щедрият и уважаван мъж в селото. Той се окичва с венец от лозови пръчки, в някои райони с венец от здравец и чимшир, и сяда на колесарят (колесницата), който е теглен от останалите мъже. След като се върнат в селото започват да обикалят всички къщи, а царят ръси с китка босилек и благославя. Домакините пък ги посрещат с вино като първо дават на царя да пие и след това на придружителите му. А ако остане вино се полива царската глава и се изрича благословия за берекет: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ а царят отвръща: „Амин“. Последната къща е на царя, където той се преоблича в нови дрехи и всички сядат или на трапезата в къщата му, или на мегдана под звуците на гайди, тъпани и други инструменти. Веселбата продължава до първи петли и всички от селото са поканени. Празненствата продължават 3 дни като следващите два дена се наричат „трифунци“. Отбелязват се по различен начин из страната, но целта е една – за предпазване от вълци.
Но кой всъщност е Трифон? Според православната църква Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада, Мала Азия. Родителите му били вярващи християни, които отрано разпалват у него преданост и любов към Бога. Прочува се с лечителската си дарба и с това, че успял да излекува дъщерята на император Гордиан от тежка душевна болест. Но при наследника на императора Траян Деций започват гонения срещу християните и Трифон бива арестуван и подложен на мъчения. Обесен е заради вярата си в Исус Христос. В по-старите икони светецът е изобразяван с косер (лозарски нож) и оттам идва поверието, че е бил лозар.
В народните представи Трифон съвсем не е мъченик, а махмурлия, пострадал от собствената си ръка като отрязал носа си. Затова в някои краища го наричат Чипия.
Празникът е известен и като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой и Трифун пияницата.
Според някои етнографи , честването на Трифон Зарезан води началото си от древни тракийски времена и той е наследник на тракийския бог на плодородието и виното Дионисий.
Любопитно:
- Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари – цяла година ще даваш и обратното.
- Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на празника, такъв ще ти е късмета.
- Жените през този ден не трябва да използват остри предмети, за да не нападат вълците животните.
Вместо да празнувате католически празници, посетете някое село или град, където традицията е жива, и се запознайте отблизо с българските обичаи и хубавото домашно червено вино. Или както е казал Платон: „Да отпразнуваме повода с вино и сладки думи!“
Наздраве!
