Намирам се в центъра на Рим и се шматкам безгрижно по улица Корсo. Влизам в една красива църква, разглеждам с внимание и забелязвам един мъж, около 35-годишен да се суети около касичката за дарения. Тя е с катинар и особена заключалка, но онзи вади инструменти, ръчка нещо, докато се прави, че целува иконата. Викам си – ей значи каква съм подозрителнa, но все пак го следя с поглед. Обикаля всичките касички, не видях дали успя да вземе нещо. Аз продължавам да се разхождам и влизам в друга църква – каква изненада – същият момък и същият modus operandi. Хвърля се като заклан петел по иконите, ама все някак си и върху касичките, дрънка с инструментите си. Вече решавам да се намеся – отивам при един църковен служител и се опитвам да му обясня какво прави младежа. За съжаление, човекът не разбира нито английски, нито френски, а аз не се сещам как да обясня на италиански. Крадецът напуска църквата с бодра стъпка – аз вече съм твърдо решена да го следя.
Вървя доста далече от него, започвам да използвам шпионски похвати – махам си пъстрия шал и уж зяпам по витрините. Той влиза в трета църква – аз директно се отправям да търся помощ и да обяснявам – пак не става работата – хората не говорят езици. Сега вече нямам спирачка – беснея яко, навън е страшна жега, обяд е, но съм решила да спра тази гад. Той се кефи нещо, изобщо не подозира за моето присъствие, върви и търси други обекти.
Изведнъж го виждам как хлътва в един магазин Рейбан, решавам да го чакам навън, шпионски похвати гледам да използвам – сядам на едни стъпала, пия вода и махам с ветрило. Голяма грешка – онзи стои 20 секунди в магазина, излиза с чифт очила на носа. Ей, започвам да полудявам – търся полицай вече – виждам един катаджия и пак прилежно му обяснявам ситуацията. Той май схвана малко, обади се по радиостанцията, ама нали беше 35 градуса на сянка – нещо не ми се стори много мотивиран. Крадецът в това време си разглежда новата придобивка и видимо се кефи. Аз продължавам да го следя – сега се правя на туристка, вадя карта и зяпам нагоре уж. Вече съм доста отчаяна, но не се отказвам – викам си ще търся други полицаи. Виждам едно момче с автомат и доста сериозен поглед – няма как, ще си жертвам и живота, ако трябва. Отивам и започвам пак да обяснявам – той повдига леко автомата и ми казва, че не разбира английски. Мъча се на италиански – още по-зле, имам вид на луда и страшно подозрителна и вече ме е страх от автомата, а и трябва да внимавам да не изпусна крадеца. Той безгрижно си търси какво друго да открадне – спира до един магазин за мъжка мода и започва да опипва едно шлиферче за 200 евро на един манекен на улицата. Аз реших, че това е звездният ми час – намирам други двама дремещи полицаи в една кола (и двамата с Рейбани между другото), чукам им по прозореца и започвам пак на всякакви езици да се опитвам да се изразя, докато онзи направо започва да смъква шлиферчето от манекена. Тези тумбести полицаи ми казват, че не говорят езици, но все пак поместиха колата си до магазина – онзи се смути, аз вече с цяло гърло викам направо в лицето на крадеца да го арестуват, полицаите казват, че нищо не се е случило все още, крадецът се прави на ударен и започва да се спасява.
Беше яко побеснял, особено от обвинението за очилата, които аз даже докоснах с цел полицаите да разберат какво е откраднал. Както и да е – изнесе се, не го арестуваха. Отидох да обясня на собственика на магазина, че шлиферът е на земята и т.н. Онзи не говори английски и ми вика, че имал друг такъв шлифер. Ей полудявам вече от неуспешната си мисия – една клиентка се сети какво обяснявам – онзи си оправи шлифера и ми благодари. Вече цял час тичам по жегата и следя онзи льольо, вир вода съм и много наранена. Минавам през магазина на Рейбан да ги светна, че са им откраднали едни слънчеви очила. Тези поне разбраха от две думи, разпитаха ме подробно какво и как, след което ми показаха едни очила и викат – такива ли са – потвърждавам – нали ги пипнах на лицето на крадеца. След това избухва страшен скандал – всички крещят на охраната, че е блял, той се опитва да каже нещо… на мен пак ми благодарят и отиват да гледат камерите
В минорно настроение поемам по дългия прашен път в жегата – каталясала и ужасно огорчена.
Автор: Церевна Браткова
Време за жени или как се оцелява в Лъки
