Като продължение на пътешествието ни до Братислава и Виена, тази статия е посветена на австрийската столица. За нея отделихме два дена, които разбира се бяха крайно недостатъчни. Времето също не беше на наша страна, но не успя по никакъв начин да помрачи приключенския ни дух.
Наскоро попаднах на статия, в която пишеше, че Виена е най-добрият град за живеене в Европа. Не бих живяла там, но желанието ми да се върна някой ден е голямо. Защото има какво да се види!
Първият ден започна със закуска в най-известния хотел „Сахер“. Изневерихме на традицията и вместо торта си поръчахме ябълков пай с ванилов сладолед и не съжалихме за решението си. Заредени с енергия видяхме първо операта, чиято сграда е меко казано внушителна. Не влязохме вътре да разгледаме, защото първоначалният ни план беше само да се разхождаме, за да има време да видим повече неща.
След това се спряхме на църквата „Свети Стефан“, която също е доста внушителна и едва успях да я снимам цялата. Естествено, тя е сред символите на Австрия и сред най-големите забележителности на Виена.
Дойде ред и на католическата църква в бароков стил „Свети Петър“, а след нея се разходихме по улица „Грабен“, където се намира и „Чумната колона“, посветена на светата Троица. Сградите на улицата й са запазили очарователния си облик от едно време и докато се разхождаш, неусетно се пренасяш в една друга епоха, епоха на крале, херцози и императори.
На няколко минути се намира внушителната сграда на испанското училище за езда, част от комплекса на императорския дворец. Там е и съкровищницата на Хабсбургите, а преминавайки през вътрешния двор от другата страна на сградата ви очаква дворецът Хофбург, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство.
Площадът „Мария Тереза“ е срещу двореца и е заобиколен от Музея за история на изкуствата и Природонаучния музей. В центъра на площада е издигнат паметник в чест на най-дълго управлявалия монарх от династията на Хабсбургите и най-успешният австрийски владетел – Мария Тереза.
Разходката ни продължи към сградата на австрийския парламент, която за съжаление беше в ремонт. В близост е Ратхаус (сградата на новото кметство), пред който се намира най-голямата и приказна ледена пързалка, която съм виждала с очите си. А до нея – дървени къщички, предлагащи всякакви лакомства – сладки и солени. Истинска приказка!
След дългата и мразовита разходка трябваше да презаредим и отидохме да хапнем в един от многото ресторанти, намиращи се в известния пазар – Нашмаркт.
Доста впечатляваща (поне за мен) е една от емблемите на бароковата архитектура в австрийската столица – църквата „Свети Карл“.
Последната спирка за деня бе дворецът Белведере, който от всички видяни дворци най-много ми хареса. Разхождайки се из двора си представях колко приказно е, когато всички цветя са разцъфнали, а слънцето огрява прекрасния бароков комплекс. Идилия!
Вторият ден започна с обиколка на двореца Шонбрун, който разгледахме и отвътре. Истински вълнуващо бе да се докоснеш до живота на императорската фамилия, да видиш къде са спали, яли и къде са правели приемите си. За съжаление не успяхме да се насладим напълно на обиколката из огромния двор заради лошото време, но това е само повод да се върнем отново. А и трябва да разгледаме и зоологическата градина, намираща се до двореца.
Напук на времето отскочихме и до Пратера, за да се качим на Виенското колело. Преди това разгледахме и музейната част, която е съставена от няколко кабинки, пълни с малки движещи се фигурки.
И накрая – домът Хундертвасер. Тази нестандартна жилищна сграда е по проект на ексцентричния австрийски художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, която много ми допадна. Интересното е, че всяка страна на сградата е различна и много цветна, а и няма как да откриете два еднакви прозореца. Всичко е прекрасно и уникално. Излишно е да споменавам, че домът е от основните забележителности на града.
Виена е пълна с чудеса, които трябва да се видят!
